22 декември в историята
Събития:
1216 г. – Папа Хонорий III утвърждава устава на Доминиканския медал.
1849 г. – Отменена в последния миг е екзекуцията на съветския писател Фьодор Достоевски.
1885 г. – Самураят Ито Хиробуми, става първият министър-председател на Япония.
1894 г. – Във Франция започва правосъдния развой по Аферата Дрейфус.
1895 г. – Създателят на рентгеновия апарат Вилхелм Рентген прави първата рентгенова фотография – на ръката на брачната половинка си.
1920 г. – В СССР е одобрен проекта електрификация на страната (ГОЕЛРО).
1920 година – В Германия започват излъчвания на първото обществено радио.
1926 г. – Правителството на България сключва контракта за Бежанския заем след продължителни договаряния с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите.
1930 г. – Извършен е първият полет на първия в света стратегически боен самолет – съветския Ант-6 (ТБ-3).
1938 г. – Германският физико-химик Ото Хан извършва първи опит за разтрошаване на атомното ядро.
1944 г. – Втората международна война: Сформирана е армията на Виетнам, с цел да се опълчи на японската окупация.
1945 г. – САЩ признават правителството на Югославия начело с Йосип Броз Тито.
1954 г. – Установени са дипломатически отношения между България и Индия.
1971 г. – Дака е оповестена за столица на Бангладеш.
1979 г. – Испанската област Каталуния получава автономия.
1989 г. – Румънската гражданска война: След седмица кървави демонстрации, Йон Илиеску взима президентската власт в Румъния и сваля Николае Чаушеску и комунистическия режим.
1989 г. – В Берлин след съвсем 30 години е отварена Бранденбургската врата, което поставя завършек на разделянето на Източна и Западна Германия.
1990 г. – Лех Валенса встъпва в длъжността президент на Полша.
1993 г. – Установени са дипломатически отношения между България и бившата югославска република Македония.
2001 г. – Ричард Рейд опитва да унищожи пътнически аероплан благодарение на експлозиви, скрити в обувките му.
Родени:
1178 г. – Антоку, японски император († 1185 г.)
1856 г. – Франк Билингс Келог, американски политик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1937 г.)
1858 г. – Джакомо Пучини, италиански композитор († 1924 г.)
1867 г. – Йозеф Мария Олбрих, австрийски проектант († 1908 г.)
1874 г. – Франц Шмит, австрийски композитор († 1939 г.)
1876 г. – Филипо Маринети, италиански публицист († 1944 г.)
1877 г. – Костадин Баталов, български посланик († 1938 г.)
1887 г. – Сриниваса Рамануджан, индийски математик († 1920 г.)
1899 г. – Жана Гендова, българска актриса († 1976 г.)
1903 г. – Холдън Хартлайн, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 г. († 1983 г.)
1908 г. – Кочо Рацин, стихотворец от Македония († 1943 г.)
1908 година – Макс Бил, швейцарски проектант († 1994 г.)
1912 г. – Лейди Бърд Джонсън, първа дама на Съединени американски щати († 2007 г.)
1917 г. – Пол-Мари Йембит, габонски политик († 1979 г.)
1919 г. – Весела Василева, българска поетеса († 1944 г.)
1930 г. – Тотю Тотев, български археолог(† 2015 г.)
1933 г. – Иван Кънчев, български футболист
1940 г. – Георги Аяновски, публицист от Република Македония
1943 г. – Дьорд Петри, маджарски стихотворец († 2000 г.)
1943 година – Пол Улфовиц, американски политик
1944 г. – Бари Дженкинс, английски музикант (The Animals)
1945 г. – Димитър Бояджиев, български композитор
1947 г. – Хироши Нагай, японски илюстратор и графичен дизайнер
1949 г. – Морис Гиб, американски артист (Bee Gees) († 2003 г.)
1949 година – Робин Гиб, американски артист (Bee Gees) († 2012 г.)
1951 г. – Алексей Измирлиев, български диригент
1956 г. – Соломон Паси, български политик
1960 г. – Фелицитас Хопе, немска писателка
1962 г. – Ралф Файнс, британски артист
1963 г. – Джузепе Бергоми, италиански футболист
1972 г. – Ванеса Паради, френска певица
1974 г. – Десислав Чуколов, български политик
1979 г. – Режи Дорн, френски футболист
1980 г. – Иван Мартинов, български футболист
1981 година – Петър Тишкин, български публицист
1982 г. – Брук Невин, канадска актриса
1983 г. – Мира, попфолк певица
1984 г. – Basshunter, шведски DJ
1993 г. – Ралица Милева, българска гимнастичка
1216 г. – Папа Хонорий III утвърждава устава на Доминиканския медал.
1849 г. – Отменена в последния миг е екзекуцията на съветския писател Фьодор Достоевски.
1885 г. – Самураят Ито Хиробуми, става първият министър-председател на Япония.
1894 г. – Във Франция започва правосъдния развой по Аферата Дрейфус.
1895 г. – Създателят на рентгеновия апарат Вилхелм Рентген прави първата рентгенова фотография – на ръката на брачната половинка си.
1920 г. – В СССР е одобрен проекта електрификация на страната (ГОЕЛРО).
1920 година – В Германия започват излъчвания на първото обществено радио.
1926 г. – Правителството на България сключва контракта за Бежанския заем след продължителни договаряния с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите.
1930 г. – Извършен е първият полет на първия в света стратегически боен самолет – съветския Ант-6 (ТБ-3).
1938 г. – Германският физико-химик Ото Хан извършва първи опит за разтрошаване на атомното ядро.
1944 г. – Втората международна война: Сформирана е армията на Виетнам, с цел да се опълчи на японската окупация.
1945 г. – САЩ признават правителството на Югославия начело с Йосип Броз Тито.
1954 г. – Установени са дипломатически отношения между България и Индия.
1971 г. – Дака е оповестена за столица на Бангладеш.
1979 г. – Испанската област Каталуния получава автономия.
1989 г. – Румънската гражданска война: След седмица кървави демонстрации, Йон Илиеску взима президентската власт в Румъния и сваля Николае Чаушеску и комунистическия режим.
1989 г. – В Берлин след съвсем 30 години е отварена Бранденбургската врата, което поставя завършек на разделянето на Източна и Западна Германия.
1990 г. – Лех Валенса встъпва в длъжността президент на Полша.
1993 г. – Установени са дипломатически отношения между България и бившата югославска република Македония.
2001 г. – Ричард Рейд опитва да унищожи пътнически аероплан благодарение на експлозиви, скрити в обувките му.
Родени:
1178 г. – Антоку, японски император († 1185 г.)
1856 г. – Франк Билингс Келог, американски политик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1937 г.)
1858 г. – Джакомо Пучини, италиански композитор († 1924 г.)
1867 г. – Йозеф Мария Олбрих, австрийски проектант († 1908 г.)
1874 г. – Франц Шмит, австрийски композитор († 1939 г.)
1876 г. – Филипо Маринети, италиански публицист († 1944 г.)
1877 г. – Костадин Баталов, български посланик († 1938 г.)
1887 г. – Сриниваса Рамануджан, индийски математик († 1920 г.)
1899 г. – Жана Гендова, българска актриса († 1976 г.)
1903 г. – Холдън Хартлайн, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 г. († 1983 г.)
1908 г. – Кочо Рацин, стихотворец от Македония († 1943 г.)
1908 година – Макс Бил, швейцарски проектант († 1994 г.)
1912 г. – Лейди Бърд Джонсън, първа дама на Съединени американски щати († 2007 г.)
1917 г. – Пол-Мари Йембит, габонски политик († 1979 г.)
1919 г. – Весела Василева, българска поетеса († 1944 г.)
1930 г. – Тотю Тотев, български археолог(† 2015 г.)
1933 г. – Иван Кънчев, български футболист
1940 г. – Георги Аяновски, публицист от Република Македония
1943 г. – Дьорд Петри, маджарски стихотворец († 2000 г.)
1943 година – Пол Улфовиц, американски политик
1944 г. – Бари Дженкинс, английски музикант (The Animals)
1945 г. – Димитър Бояджиев, български композитор
1947 г. – Хироши Нагай, японски илюстратор и графичен дизайнер
1949 г. – Морис Гиб, американски артист (Bee Gees) († 2003 г.)
1949 година – Робин Гиб, американски артист (Bee Gees) († 2012 г.)
1951 г. – Алексей Измирлиев, български диригент
1956 г. – Соломон Паси, български политик
1960 г. – Фелицитас Хопе, немска писателка
1962 г. – Ралф Файнс, британски артист
1963 г. – Джузепе Бергоми, италиански футболист
1972 г. – Ванеса Паради, френска певица
1974 г. – Десислав Чуколов, български политик
1979 г. – Режи Дорн, френски футболист
1980 г. – Иван Мартинов, български футболист
1981 година – Петър Тишкин, български публицист
1982 г. – Брук Невин, канадска актриса
1983 г. – Мира, попфолк певица
1984 г. – Basshunter, шведски DJ
1993 г. – Ралица Милева, българска гимнастичка
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ